Четири истории на Hayes & Y
Hayes & Y е без подозрение най-успялата българска група в чужбина сега. Началото им датира в ранните години на предишното десетилетие, когато трима съученици от Първа британска гимназия в София се събират да свирят дружно - Благослав Анастасов (вокали и китара), Радослав Лозански (китара) и Ивайло Делев (бас). В началото на барабани е Георги Деянов, само че по-късно мястото му заема финландецът Денис Холбек.
През есента на 2015 година взимат най-важното си решение в кариерата - да се реалокират да живеят и творят във Англия. Въпреки компликациите първоначално удържат и досега прекарват главното си време в Манчестър. Постепенно получават предложения за разнообразни концерти в клубове, тяхна музика стартира да звучи по локални радиостанции. Но не не помнят и България, където вършат най-малко по 10-ина концерта годишно, а на най-големите си събират хиляди почитатели. Това лято им следва и най-голямата изява досега - присъединяване в един от одобрените фестивали в Източна Европа - Summer Well край Букурещ, където ще бъдат на главната сцена, а звездите са " Арктик Мънкис ".
Пред " Сега " всеки от членовете на Hayes & Y разказа по една своя история.
" Каскадата " на Денис
" Един от обичаните ми мемоари и най-хубава театрална каскада беше, когато свирихме на пловдивския фестивал Hills of Rock. Точно бяхме завършили сета си, тъй че аз станах от барабаните, помахах на публиката и до момента в който го правех, някак съумях да залитна назад… Паднах, ударих си коляното на сцената и се приземих встрани (но пък го направих като котка), успявайки да избегна травма. Най-добрата част беше, че се приземих тъкмо пред групата, която щеше да излезе след нас на сцената! Те ме попитаха: " Добре ли си? ", а аз им споделих " Да! Желая ви триумф! ", след което си потеглих, като че ли цялото нещо беше планувано авансово. Тотален Power move (б.ред. - тип акробатичен махленски танц). "
Репетиционните на Благо
" Ключова част от това да си в група, изключително в началните ѝ стадии, е прекарването на дълги часове на репетиции в търсене на нещо положително. Гледайки обратно, не мога да не завидя на 17-годишното ми Аз за големия му възторг и непридирчивост.
Първата ни репетиционна беше гаражът на един от първите членове на групата - Кирил. Гаражът се намираше в огромна непосредственост до бул. " Дондуков ", където е Първа британска гимназия, нашето учебно заведение. Как се свири в гараж? Получава се в три стъпки - молиш татко ти да вземе колони и пулт на лизинг, който вие ще изплащате всеки месец с пари за закуски, след което събираш черги и остарели столове от баба ти, убеждаваш барабаниста на групата, че е извънредно време да си купи барабани. Всичко това се придвижва (някак) с градски превоз. Репетирахме в този гараж в продължение на две години, карахме се с личния състав на фризьорския салон, който се намираше над него, и произвеждахме голямо количество неслушаем звук. Един голям плюс - газовите тръби минаваха оттова и беше доста топло…
…Което ме води непосредствено към втората ни репетиционна. Макар че към този момент не беше в групата, Кирил отново ни оказа помощ да я намерим - огромно помещение в недостроена постройка. Нямаше прозорци, единствено голи тухли. Зимните подготовки там бяха тестване за желанието ни да бъдем в група. Ако си подготвен да газиш през снега, носейки усилвателя си, с цел да свириш два часа на -5 градуса, значи има късмет да стане нещо от теб.
Радо и потъналият транспортен съд
През лятото на 2019 година имахме плануван концерт на остров Св. Анастасия край Бургас, извънредно красиво място. За страдание, морето не беше благосклонно и се наложи да отложим с един ден концерта, защото нямаше превоз до острова в плануванаъа от нас дата поради неприятното време и огромни талази. На другия ден бяхме там от по-рано с вярата морето да се успокои и да успеем да проведем събитието, само че се анулираха още няколко следобедни курса на кораба до острова и започнахме да обмисляме различни разновидности за място, на което да свирим. Не ни се беше случвало да отменяме концерт до тогава и беше неприятна обстановка за нас и най-много за хората, които към този момент бяха закупили билети. Нямахме доста потребни ходове, само че Илияна, която ни помагаше с организацията, предложи да свирим на закотвен наоколо транспортен съд, на който може да се събере задоволително аудитория, както и ние, дружно с цялото съоръжение. Идеята ни прозвуча доста забавно и взех решение да ревизира в интернет по какъв начин наподобява корабът. Пуснах името в търсачката и първата фотография, която се появи, изглеждаше супер, само че заглавието под нея гласеше, че корабът наскоро е… потопен. Показах на момчетата публикацията и откакто обсъдихме през смях концепцията, взехме решение, че не ни се рискува ново произшествие, въпреки Илияна да ни увери, че корабът е бил реновиран след произшествието. За благополучие, успяхме да се придвижим до Св. Анастасия тъкмо в точния момент, с цел да подготвим сцената и стана един от най-хубавите ни и запаметяващи се концерти навън - и сигурно на най-красивото място, на което сме свирили.
Ивайло и синтезаторът
Може би най-яркият ми спомен от последните години на пътувания и свирене бе, когато през 2020 година, събирайки си инструментите след концерта в бар " Ментол " във Варна, по този начин се бях въодушевил, че внезапно помогнах на един синтезатор да полети от стойката си и да се сгромоляса зрелищно на пода. И защото на идващия ден ни предстоеше следващият концерт за лятото, взех решение да опитвам дали въпреки всичко инструментът работи. Но по какъв начин да стане това, откакто звуковият инженер без да желае ти е прибрал захранващия кабел?! За благополучие, се намерихме, само че някъде там насладата ми доста бързо завърши... Чувството да се опиташ да включиш някоя основна за концерта техника (която няма и по какъв начин да се размени или поправи в 1:00 ч. вечерта в събота против неделя, освен това за идващия ден) и отсреща да не видиш живот е незабравимо. За секундата-две, в която знаеш, че още загрява и е обикновено да не свети, дъхът ти стопира, а след това тези секунди стават три-четири и внезапно се оказваш незабавно трезвен.
Тогава се запитах: " Дали има ток на сцената в действителност?! " Въоръжен със синтезатора под мишница и на бърза крачка запътил се към бара, по този начин ненадейно нахлух под тезгяха му в търсене на контакт, че за малко да съборя и барманката. Там, за мое най-голямо благополучие, най-малко имаше ток и заветната лампичка въпреки всичко светна. А текилата, която ми връчи барманката за премия, постоянно ще остане най-сладката, която в миналото съм пробвал.
През есента на 2015 година взимат най-важното си решение в кариерата - да се реалокират да живеят и творят във Англия. Въпреки компликациите първоначално удържат и досега прекарват главното си време в Манчестър. Постепенно получават предложения за разнообразни концерти в клубове, тяхна музика стартира да звучи по локални радиостанции. Но не не помнят и България, където вършат най-малко по 10-ина концерта годишно, а на най-големите си събират хиляди почитатели. Това лято им следва и най-голямата изява досега - присъединяване в един от одобрените фестивали в Източна Европа - Summer Well край Букурещ, където ще бъдат на главната сцена, а звездите са " Арктик Мънкис ".
Пред " Сега " всеки от членовете на Hayes & Y разказа по една своя история.
" Каскадата " на Денис
" Един от обичаните ми мемоари и най-хубава театрална каскада беше, когато свирихме на пловдивския фестивал Hills of Rock. Точно бяхме завършили сета си, тъй че аз станах от барабаните, помахах на публиката и до момента в който го правех, някак съумях да залитна назад… Паднах, ударих си коляното на сцената и се приземих встрани (но пък го направих като котка), успявайки да избегна травма. Най-добрата част беше, че се приземих тъкмо пред групата, която щеше да излезе след нас на сцената! Те ме попитаха: " Добре ли си? ", а аз им споделих " Да! Желая ви триумф! ", след което си потеглих, като че ли цялото нещо беше планувано авансово. Тотален Power move (б.ред. - тип акробатичен махленски танц). "
Репетиционните на Благо
" Ключова част от това да си в група, изключително в началните ѝ стадии, е прекарването на дълги часове на репетиции в търсене на нещо положително. Гледайки обратно, не мога да не завидя на 17-годишното ми Аз за големия му възторг и непридирчивост.
Първата ни репетиционна беше гаражът на един от първите членове на групата - Кирил. Гаражът се намираше в огромна непосредственост до бул. " Дондуков ", където е Първа британска гимназия, нашето учебно заведение. Как се свири в гараж? Получава се в три стъпки - молиш татко ти да вземе колони и пулт на лизинг, който вие ще изплащате всеки месец с пари за закуски, след което събираш черги и остарели столове от баба ти, убеждаваш барабаниста на групата, че е извънредно време да си купи барабани. Всичко това се придвижва (някак) с градски превоз. Репетирахме в този гараж в продължение на две години, карахме се с личния състав на фризьорския салон, който се намираше над него, и произвеждахме голямо количество неслушаем звук. Един голям плюс - газовите тръби минаваха оттова и беше доста топло…
…Което ме води непосредствено към втората ни репетиционна. Макар че към този момент не беше в групата, Кирил отново ни оказа помощ да я намерим - огромно помещение в недостроена постройка. Нямаше прозорци, единствено голи тухли. Зимните подготовки там бяха тестване за желанието ни да бъдем в група. Ако си подготвен да газиш през снега, носейки усилвателя си, с цел да свириш два часа на -5 градуса, значи има късмет да стане нещо от теб.
Радо и потъналият транспортен съд
През лятото на 2019 година имахме плануван концерт на остров Св. Анастасия край Бургас, извънредно красиво място. За страдание, морето не беше благосклонно и се наложи да отложим с един ден концерта, защото нямаше превоз до острова в плануванаъа от нас дата поради неприятното време и огромни талази. На другия ден бяхме там от по-рано с вярата морето да се успокои и да успеем да проведем събитието, само че се анулираха още няколко следобедни курса на кораба до острова и започнахме да обмисляме различни разновидности за място, на което да свирим. Не ни се беше случвало да отменяме концерт до тогава и беше неприятна обстановка за нас и най-много за хората, които към този момент бяха закупили билети. Нямахме доста потребни ходове, само че Илияна, която ни помагаше с организацията, предложи да свирим на закотвен наоколо транспортен съд, на който може да се събере задоволително аудитория, както и ние, дружно с цялото съоръжение. Идеята ни прозвуча доста забавно и взех решение да ревизира в интернет по какъв начин наподобява корабът. Пуснах името в търсачката и първата фотография, която се появи, изглеждаше супер, само че заглавието под нея гласеше, че корабът наскоро е… потопен. Показах на момчетата публикацията и откакто обсъдихме през смях концепцията, взехме решение, че не ни се рискува ново произшествие, въпреки Илияна да ни увери, че корабът е бил реновиран след произшествието. За благополучие, успяхме да се придвижим до Св. Анастасия тъкмо в точния момент, с цел да подготвим сцената и стана един от най-хубавите ни и запаметяващи се концерти навън - и сигурно на най-красивото място, на което сме свирили.
Ивайло и синтезаторът
Може би най-яркият ми спомен от последните години на пътувания и свирене бе, когато през 2020 година, събирайки си инструментите след концерта в бар " Ментол " във Варна, по този начин се бях въодушевил, че внезапно помогнах на един синтезатор да полети от стойката си и да се сгромоляса зрелищно на пода. И защото на идващия ден ни предстоеше следващият концерт за лятото, взех решение да опитвам дали въпреки всичко инструментът работи. Но по какъв начин да стане това, откакто звуковият инженер без да желае ти е прибрал захранващия кабел?! За благополучие, се намерихме, само че някъде там насладата ми доста бързо завърши... Чувството да се опиташ да включиш някоя основна за концерта техника (която няма и по какъв начин да се размени или поправи в 1:00 ч. вечерта в събота против неделя, освен това за идващия ден) и отсреща да не видиш живот е незабравимо. За секундата-две, в която знаеш, че още загрява и е обикновено да не свети, дъхът ти стопира, а след това тези секунди стават три-четири и внезапно се оказваш незабавно трезвен.
Тогава се запитах: " Дали има ток на сцената в действителност?! " Въоръжен със синтезатора под мишница и на бърза крачка запътил се към бара, по този начин ненадейно нахлух под тезгяха му в търсене на контакт, че за малко да съборя и барманката. Там, за мое най-голямо благополучие, най-малко имаше ток и заветната лампичка въпреки всичко светна. А текилата, която ми връчи барманката за премия, постоянно ще остане най-сладката, която в миналото съм пробвал.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ